ИСТОРИЯ

     Било е отдавна. Толкова отдавна, че от старите албуми ни гледат широки усмивки и лъчезарни лица, а днес вече побелели и помъдрели мъже и жени. Толкова отдавна, че днес ни се струва трудно обясним техният ентусиазъм и желание, всеотдайност и работоспособност. Но не толкова отдвана, за да не познаем в тези променени лица и днес нещо от пламъка на Първите, от трудолюбието на пионерите. Не толкова отдавна, наистина, защото паметта е свежа, спомените често ги спохождат, тревожат сънища, разказват....

       "Решение на Министерството на народната просвета“:

       От новата учебна 1970/71 г. в град Белене се открива средно политехническо училище. Срокът на обучение ще бъде тригодишен. Първоначално ще бъдат приети 105 ученици, завършили осми клас. През времетраенето на обучението всеки младеж и девойка ще може да получи определена специалност. Онези, които завършват училището, ще могат да кандидадстват във всички висши учебни заведения в страната и чужбина. Те ще могат да получат всяка желана квалификация, за която се изисква необходимият образователен ценз по специалността.

       Молби и документи се приемат в канцеларията на Второ основно училище "Васил Левски" - Белене до 5 август т.г."

       В началото са проблемите - един от друг по-сериозни и неотложни. Няма подходяща материална база, няма правоспособни учители, липсват нужните учебно - технически средства. Но с идеята за новото училище живее целият град и помощ иде отвсякъде. За директор на гимназията е назначен Георги Крачунов Трушков. Дом за най-бездомния поет  Димчо Дебелянов предлага младият колектив на първия си учителски съвет. Средното политехническо училище е наречено "Димчо Дебелянов". Има нещо символично в това - Дебелянов е винаги обичаният, най - малко белязан и клиширан от идеологемата като един или друг, винаги четен и препрочитан от различни възрасти и поколения. Има нещо символично в дълголетния му живот, идещ от недалечното минало и отиващ в бъдещето.

 

       С името на поета училището поема своя път....

       15. 09. 1970 година - ден първи. Оттук започва времето и летоброенето на гимназията и на един многолюден колектив, оттук започва неговата история. От тези моменти той и гр. Белене могат да запишат своето съществуване в историята на средното общо образование.

       "Добре дошли в новото училище !"

        Така украсената с цветя училищна сграда посреща първия випуск на СПУ "Димчо Дебелянов" (три паралелки по 30-34 ученика). В атмосферата на жълто-кафявата есен  се редят приветствени думи към първите деветокласници от гостите на тържеството Традиционни благослови, думи на надеждата, вярата и упованието. Класните стаи се пълнят с младежки жар и любознателност, душите - чисти, очите - широко отворени и жадни. Учителите посрещат първите си ученици с надежда и амбиция, със знания и любов. Същата година започва да репетира естраден състав, да се отбелязва патронният празник с първата щафета за купата "Димчо Дебелянов", станала вече традиционна и преходна, сформиран е и  хандбален отбор...

       Уроци по родолюбие и патриотизъм; по човещина! Професионализъм, любов и уважение, сговор и разбирателство между учители и ученици - само това прави преодолими неизменните трудности и препятствия на Началото.

       На 24 май 1973 г. се разделят с преподаватели и училище първите възпитаници на СПУ "Димчо Дебелянов". Миг на равносметка за учители и ученици, миг на радост и тъга, на гордост и чувство за добре свършена работа. Празник не само за училището, но и за целия град. От този ден гимназията всяка пролет ще се прощава едновременно болезнено и радостно. Жълто-кафявата есен ще посреща и приютява ученици млади и красиви, първите дни на Възкресението ще ги изпращат поумнели и пораснали, с благослов! И така, години наред - до днес...

       От 04. 11. 1975 г. това става в Нов дом. Открита е новата сграда на училището.

По-светло и уютно, по-просторно, с по-големи възможности за успешна научно - методическа работа. И отново много ентусиазъм и желание, за да заработят новите кабинети, за да могат младите хора да идват и се учат с любов. Редят се музикални и литературни събития, срещи с творци и спортисти, тържествени и професионални вечери, театрални постановки, прегледи на ученическото и учителското творчество, прегледи на художествената самодейност... И всички те - подбудени от преподава- телите, подготвени от техния професионализъм, изпълнени от техните ученици. Идват закономерно и престижните награди за колектива и индивидуалните отличили се. Най-високата от тях е "Колектив - първенец в републиката за VIII петилетка".

       Месец септември 1986 г. ЕСПУ "Димчо Дебелянов" отваря врати, за да посрещне четиринадесетия си випуск с ново ръководство. От 1986 до 1992 г. директор на училището е г-жа Донка Иванова Кирицова. Трудни за колектива на училището и страната ни години. Преосмисляне и преоценяване на ценностите, търсене на нови, извеждане на приоритети. Колективът е достойнство и твърдост на духа, посреща предизвикателствата на времето, освобождава се от стари илюзии и се пази от нови, дълбоко съхранява изконни национални и личностни добродетели, за да ги пренесе чрез своите уроци в бъдещето. Ентусиазмът отстъпва място на задълбочени професионални търсения, уроците по възпитание се заменят с високи изисквания към научната подготовка на учениците. Училището трябва да намери своето място в наситеното с политически страсти и  лични амбиции национално пространство. Все  по-трудно общообразователните училища успяват да убедят родители и ученици в предимствата на този тип обучение.

       От 1993 г. директор на СОУ "Димчо Дебелянов" отново е Георги Трушков.От 2006 г. десет години  директор на училището е Радка Дончева, чийто принос за развитието, издигането и авторитета на училището е огромен.

От 2016 г. с приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование се променя името на училището Средно общообразователно училище вече е Средно училище "Димчо Дебелянов". Назначен е нов директор - Анелия Генова, учител по български език и литература.

       Пет десетилетия СУ "Димчо Дебелянов" е най-авторитетното учебно заведение в общината. Многолюдният колектив всеотдайно и безшумно се труди. Смениха се правителства, страната ни преживя катаклизми и сътресения, смениха се стойностни и ценнсотни системи. Но през всичкото това време учителите  ревностно пазеха своите души чисти и раздаваха мъдрост.

       И раздават мъдрост! Днес колективът на училището издига ръст, за да покаже себе си - обновяван непрекъснато с млади преподаватели, достигнал творческа зрелост. Този колектив се учи да живее в различни условия, трупа опит, изправя снага, гордее се със своите лекари, инженери, учители... И човеци!

       Да влезем всички ние в познатата сграда на гимназията, макар и мислено да поменем своите учители, своята първа учителка, своя незабравим първи учебен ден. Да спрем и погледнем надолу - към своите корени, да ги закопаем здраво в земята, защото тя дава живителни сокове, тя ражда живот! Да посетим, макар и мислено, своята младост, защото от спомените времето е остaвило само красивото и стойностното.